28.03.2010 г., 23:54

Отмъщението на богинята (сонет)

1.2K 0 17

... и с тайнствена хубост, но, който целуне я,
топи се и, пленник на хищната лъст,
ѝ шепне "Загледани в Южния кръст,
ще встъпим ли двама в загадъчна уния?"

Бе тиха градината. Мигом разбуни я
гневът на богинята, жадна за мъст
и в мрака поникна из тежката пръст
по-страшна от пълния месец петуния.

Животът препуска с ранени пети
и шум на крила ужасени ехти,
понеже отровният вкус на оловото

разлива ухание смъртно навред –
щом утро изгря над цветята, до новото
откри то труп – с устни, сковани от лед.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро. Повдигна ми настроението, сериозно.
  • С твое разрешение,млади рицарю, ще напиша тук един стих от моята приятелка, поетесата Донка Калчева
    "Най-скъпите бижута на витрината най-дълго чакат своите купувачи..."
    Спирам на твоята страничка като пред луксозен бутик, да си напълня очите с хубаво.Кога ще сложиш нещо ново на витрината?
  • Айде - давай нещо ново!
    Ще като си заковал на сто -
    ние зобкаме... просо!
  • Интересен си!
    И го знаеш, нали?
  • С или без разяснения - на мен ми хареса! Поздрави за оригиналността!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...