Plevel (Силвия Илиева)
154 13752
11 ene 2022, 16:39  

Отначало 

  Poesía
592 14 40

Пролетта, каза мама, ще трябва,
да засееш цветята в градината,
да разпукаш пръстта ѝ корава,
до небето да цъфнат баирите.

 

Тя изглежда дори си представя,
как изпъвам браздите в живота си
и в очите ѝ мътно кафяви,
разлюляват се росни овошките.

 

Залюлявам се с тях без да зная,
като в сън, който мен ме сънува.
През прозореца снежен е Рая,
листи мраз, януари царува.

 

В стара гайда снегът е притихнал,

врани литват в мъглата без сила,

ех, какво ли сега не бих дала,
ако можех да екна с ручило.

 

Но запявам, как тихичко пея,
мама милва, да стана на лира.
Дали знае, че в ствола пред нея,
още глъхне сечта на секира.

 

Без да искам в ръцете ѝ падам.
Залепено от две огледало.
А лицата ни режат ги вади.
Като смърт. И живот. Отначало.

 

 

 

 

 

 

https://youtu.be/2-6YHp7wi1E

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??