22 abr 2025, 15:12

Отначало

  Poesía
330 0 2

На чисто. Да започнем отначало.
Веднъж така ми каза ти.
Погледнах те като дете разбрало
защо не може да лети.

 

Отначало не е лошо, щом си сам
и всичко на гърба си носиш.
Дори да го унищожиш, без срам,
нали от никого не просиш.

 

Но, когато си с някого, като едно,
тогава световете ви се сливат.
В единия щом нещо е нередно
вълните бурни другия заливат.

 

Отначало тези малки светове са
семенца в земята твърда.
Оставим ли ги дълго без намеса
нагоре стъбълце не мърда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...