Отначало
На чисто. Да започнем отначало.
Веднъж така ми каза ти.
Погледнах те като дете разбрало
защо не може да лети.
Отначало не е лошо, щом си сам
и всичко на гърба си носиш.
Дори да го унищожиш, без срам,
нали от никого не просиш.
Но, когато си с някого, като едно,
тогава световете ви се сливат.
В единия щом нещо е нередно
вълните бурни другия заливат.
Отначало тези малки светове са
семенца в земята твърда.
Оставим ли ги дълго без намеса
нагоре стъбълце не мърда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени
