28 mar 2009, 10:18

Отначало... 

  Poesía
755 0 18

Накъсана,

и предвидливо мнима
е тази нощ, осеяна с вълшебства.


Теб има ли те?! 

Има те... За мен ли?

(Питам не за друго,
защото ми разбиват световете.)

Но... и мен ме има!

Объркана и разпиляна.
Още...
Тайфуните за мен не са проблеми.
Но знай ли се кога ще полудеят ветровете?!
Тайфуните дори... ще ми изглеждат
смешни.

Тогава...
И морето няма да е до колене.
А тайните ще носят знака „Нота Бене”!

Щом ожаднея ли?!
До дъно те изпивам, знаеш...

Дали пък рибите не се издавят?!
И да отеква тежкият им звук
при падане.
Ще отбележа...

Отплеснах се.
Това да е началото
на края,
със плуващите пълнолуния –
в блаженство.

Защото рибите... измряха вече.

А по вълните се разнасят

водорасли...

 

Да сложа ли останалите запетаи?!
И още, още...

Оле, пак съм се унесла...
Защо ли тука
да не сложа точка?!

 

И всичко да започне...

отначало.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??