Отначало...
Накъсана,
и предвидливо мнима
е тази нощ, осеяна с вълшебства.
Теб има ли те?!
Има те... За мен ли?
(Питам не за друго,
защото ми разбиват световете.)
Но... и мен ме има!
Объркана и разпиляна.
Още...
Тайфуните за мен не са проблеми.
Но знай ли се кога ще полудеят ветровете?!
Тайфуните дори... ще ми изглеждат
смешни.
Тогава...
И морето няма да е до колене.
А тайните ще носят знака „Нота Бене”!
Щом ожаднея ли?!
До дъно те изпивам, знаеш...
Дали пък рибите не се издавят?!
И да отеква тежкият им звук
при падане.
Ще отбележа...
Отплеснах се.
Това да е началото
на края,
със плуващите пълнолуния –
в блаженство.
Защото рибите... измряха вече.
А по вълните се разнасят
водорасли...
Да сложа ли останалите запетаи?!
И още, още...
Оле, пак съм се унесла...
Защо ли тука
да не сложа точка?!
И всичко да започне...
отначало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
