16 oct 2007, 20:31

Отнесе всичко есенният вятър

  Poesía
780 0 6
Листата пак се гонят по асфалта,
жълти пеперуди пърхат из града.
Вятърът заплита се в косата,
изгрява слънчев спомен в есенна душа...

И пада първата гореща капка,
оплакваща отминалото лято...
(И пръстите процеждат златен пясък,
морето - чай се плиска във краката...)

Където падне капката прогаря.
Пепелта събирам сякаш злато.
Миговете се повтарят и повтарят...
Но някак се загубват във мъглата.

Дъждът започва да усилва.
Последни са отблясъците на дъгата.
Последно е желанието да се върнеш...
И после... парещите пръсти на сланата...

Отнесе всичко есенният вятър...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...