16 oct 2007, 20:31

Отнесе всичко есенният вятър

  Poesía
779 0 6
Листата пак се гонят по асфалта,
жълти пеперуди пърхат из града.
Вятърът заплита се в косата,
изгрява слънчев спомен в есенна душа...

И пада първата гореща капка,
оплакваща отминалото лято...
(И пръстите процеждат златен пясък,
морето - чай се плиска във краката...)

Където падне капката прогаря.
Пепелта събирам сякаш злато.
Миговете се повтарят и повтарят...
Но някак се загубват във мъглата.

Дъждът започва да усилва.
Последни са отблясъците на дъгата.
Последно е желанието да се върнеш...
И после... парещите пръсти на сланата...

Отнесе всичко есенният вятър...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...