Отнесе всичко есенният вятър
Листата пак се гонят по асфалта,
жълти пеперуди пърхат из града.
Вятърът заплита се в косата,
изгрява слънчев спомен в есенна душа...
И пада първата гореща капка,
оплакваща отминалото лято...
(И пръстите процеждат златен пясък,
морето - чай се плиска във краката...)
Където падне капката прогаря.
Пепелта събирам сякаш злато.
Миговете се повтарят и повтарят...
Но някак се загубват във мъглата.
Дъждът започва да усилва.
Последни са отблясъците на дъгата.
Последно е желанието да се върнеш...
И после... парещите пръсти на сланата...
Отнесе всичко есенният вятър...
жълти пеперуди пърхат из града.
Вятърът заплита се в косата,
изгрява слънчев спомен в есенна душа...
И пада първата гореща капка,
оплакваща отминалото лято...
(И пръстите процеждат златен пясък,
морето - чай се плиска във краката...)
Където падне капката прогаря.
Пепелта събирам сякаш злато.
Миговете се повтарят и повтарят...
Но някак се загубват във мъглата.
Дъждът започва да усилва.
Последни са отблясъците на дъгата.
Последно е желанието да се върнеш...
И после... парещите пръсти на сланата...
Отнесе всичко есенният вятър...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
Благодаря ви. Много сте ми мили. Целувам ви и ви прегъщам!
