blackberry (Александра Михалева) blackberry (Александра Михалева)
2 61
16 окт. 2007 г., 20:31

Отнесе всичко есенният вятър

777 0 6
Листата пак се гонят по асфалта,
жълти пеперуди пърхат из града.
Вятърът заплита се в косата,
изгрява слънчев спомен в есенна душа...

И пада първата гореща капка,
оплакваща отминалото лято...
(И пръстите процеждат златен пясък,
морето - чай се плиска във краката...)

Където падне капката прогаря.
Пепелта събирам сякаш злато.
Миговете се повтарят и повтарят...
Но някак се загубват във мъглата.

Дъждът започва да усилва.
Последни са отблясъците на дъгата.
Последно е желанието да се върнеш...
И после... парещите пръсти на сланата...

Отнесе всичко есенният вятър...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Михалева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0