9 ene 2014, 19:24

Относително 

  Poesía » Filosófica
946 0 8

В прозрачните очи на тишината

е пътят, украсен с цветя и тръни.

Пристъпвам аз – и няма брод нататък.

Пристъпваш ти – и пътят е бездънен.

Очакваното взима своя данък.

Очите виждат със различна плътност.

Едни се удрят във въздушни замъци,

а другите се спъват в свойте стъпки.

Решаващ е подхода ни към стръмното.

Над нас – дъгата, спуснала ръкави.

Прескоча ли – ще падна върху тръните.

Катеря ли се – ще докосна Рая.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??