elenabili (Елена Биларева)
298 2386
9.01.2014 г., 19:24 ч.

Относително 

  Поезия » Философска
954 0 8

В прозрачните очи на тишината

е пътят, украсен с цветя и тръни.

Пристъпвам аз – и няма брод нататък.

Пристъпваш ти – и пътят е бездънен.

Очакваното взима своя данък.

Очите виждат със различна плътност.

Едни се удрят във въздушни замъци,

а другите се спъват в свойте стъпки.

Решаващ е подхода ни към стръмното.

Над нас – дъгата, спуснала ръкави.

Прескоча ли – ще падна върху тръните.

Катеря ли се – ще докосна Рая.

© Елена Биларева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??