Jan 9, 2014, 7:24 PM

Относително 

  Poetry » Phylosophy
947 0 8

В прозрачните очи на тишината

е пътят, украсен с цветя и тръни.

Пристъпвам аз – и няма брод нататък.

Пристъпваш ти – и пътят е бездънен.

Очакваното взима своя данък.

Очите виждат със различна плътност.

Едни се удрят във въздушни замъци,

а другите се спъват в свойте стъпки.

Решаващ е подхода ни към стръмното.

Над нас – дъгата, спуснала ръкави.

Прескоча ли – ще падна върху тръните.

Катеря ли се – ще докосна Рая.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??