Jan 9, 2014, 7:24 PM

Относително 

  Poetry » Phylosophy
1068 0 8
В прозрачните очи на тишината
е пътят, украсен с цветя и тръни.
Пристъпвам аз – и няма брод нататък.
Пристъпваш ти – и пътят е бездънен.
Очакваното взима своя данък.
Очите виждат със различна плътност.
Едни се удрят във въздушни замъци,
а другите се спъват в свойте стъпки.
Решаващ е подхода ни към стръмното.
Над нас – дъгата, спуснала ръкави.
Прескоча ли – ще падна върху тръните.
Катеря ли се – ще докосна Рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Биларева All rights reserved.

Random works
: ??:??