4 sept 2007, 11:54
Отново
403
0
0
Луната, красива и сияйна,
отново хвърли сянката си в нощта.
Както сребърен куршум пронизващ
мрака, докосващ копринените облаци,
усещайки нежното трептене на звездите,
се сепна за миг, когато видя празните очи
на богатите дами, малките души на големите хора.
Щом чу поредната лъжа на неверния
съпруг, гласовете на пияните младежи
и плача на изгубено дете, ужасена тя залезе,
утешавана от слънцето, милвана от вятъра
и прогонена от настъпващия ден.
отново хвърли сянката си в нощта.
Както сребърен куршум пронизващ
мрака, докосващ копринените облаци,
усещайки нежното трептене на звездите,
се сепна за миг, когато видя празните очи
на богатите дами, малките души на големите хора.
Щом чу поредната лъжа на неверния
съпруг, гласовете на пияните младежи
и плача на изгубено дете, ужасена тя залезе,
утешавана от слънцето, милвана от вятъра
и прогонена от настъпващия ден.
© Стеси Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
