Луната, красива и сияйна,
отново хвърли сянката си в нощта.
Както сребърен куршум пронизващ
мрака, докосващ копринените облаци,
усещайки нежното трептене на звездите,
се сепна за миг, когато видя празните очи
на богатите дами, малките души на големите хора.
Щом чу поредната лъжа на неверния
съпруг, гласовете на пияните младежи
и плача на изгубено дете, ужасена тя залезе,
утешавана от слънцето, милвана от вятъра
и прогонена от настъпващия ден.