4 feb 2008, 16:47

Отново...

  Poesía » Otra
742 0 4

          Oтново онази завладяваща усмивка на лицето ти...

         Отново смаян без дъх на ъгъла стоя с онази празнота...

         Ти се усмихваш и разтапяш онзи лед в мен...

         Поемам глътка въздух и продължавам  напред сам.

 

         Вече нямам посока, нито пътеводен знак, а загубен вървя...

         Вече няма лъжа, нитo мечта, която да следвам...

         Има само път... пътят, който сам избрах...

         И да се загубя, ще е в реалността...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...