4 feb 2008, 16:47

Отново...

  Poesía » Otra
740 0 4

          Oтново онази завладяваща усмивка на лицето ти...

         Отново смаян без дъх на ъгъла стоя с онази празнота...

         Ти се усмихваш и разтапяш онзи лед в мен...

         Поемам глътка въздух и продължавам  напред сам.

 

         Вече нямам посока, нито пътеводен знак, а загубен вървя...

         Вече няма лъжа, нитo мечта, която да следвам...

         Има само път... пътят, който сам избрах...

         И да се загубя, ще е в реалността...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...