27 jun 2007, 11:34

Отново...

  Poesía
974 0 2
Спомени красиви мрака красят,
пътеки тъжни бавно пустеят.

Плачещи вълци кълнат се в Луната,
сенки бавно губят се в тревата.

Клонки зелени нежно шептят,
образи на феи в мъгла се топят.

Ветрове свирепи ме държат за ръка,
късен залез изгаря земята.

Очи слепи тъжно търсят в тъмнината,
сноп лъчи пронизва листата.

Безследно се губят пътеки безчет,
бледи надежди сковани от лед.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Танцуващо Небе Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....