Отново...

27 июн. 2007 г., 11:34

Поэзия

612 0 2

Спомени красиви мрака красят,
пътеки тъжни бавно пустеят.

Плачещи вълци кълнат се в Луната,
сенки бавно губят се в тревата.

Клонки зелени нежно шептят,
образи на феи в мъгла се топят.

Ветрове свирепи ме държат за ръка,
късен залез изгаря земята.

Очи слепи тъжно търсят в тъмнината,
сноп лъчи пронизва листата.

Безследно се губят пътеки безчет,
бледи надежди сковани от лед.

Отново...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения