Отново...
Спомени красиви мрака красят,
пътеки тъжни бавно пустеят.
Плачещи вълци кълнат се в Луната,
сенки бавно губят се в тревата.
Клонки зелени нежно шептят,
образи на феи в мъгла се топят.
Ветрове свирепи ме държат за ръка,
късен залез изгаря земята.
Очи слепи тъжно търсят в тъмнината,
сноп лъчи пронизва листата.
Безследно се губят пътеки безчет,
бледи надежди сковани от лед.
пътеки тъжни бавно пустеят.
Плачещи вълци кълнат се в Луната,
сенки бавно губят се в тревата.
Клонки зелени нежно шептят,
образи на феи в мъгла се топят.
Ветрове свирепи ме държат за ръка,
късен залез изгаря земята.
Очи слепи тъжно търсят в тъмнината,
сноп лъчи пронизва листата.
Безследно се губят пътеки безчет,
бледи надежди сковани от лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Танцуващо Небе Всички права запазени
