20 jul 2008, 20:45

Отново

  Poesía » Otra
624 0 6
Отново счупи се сърцето ми,
отново пак парченцата събрах
и със сълзите се обля лицето ми,
но болката жестока преживях.

Така пречупена и съкрушена,
не знаех как ли да се утеша
и като птица наранена
загубвах своята душа.

Обичах те, а ти ме нараняваше
и все до дъното достигах,
и болката жестока не преставаше,
незнайно как отново се надигах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванка Морарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Сърцата ни, човешките, са силни!
    Разбиват ги, размазват ги,но оцеляват!
    Поливаме ги с нашите сълзи обилни,
    и пак са живи! Тъй се закаляват!
  • ИВ, напълно те разбирам, примен е същото за жалост.Но нека бъдем силни, нали миличка? Прегръдка от мен!!!
  • Дано имаш светлина, Иванка!
  • Разковничето е в това незнайното,
    което дава сили и посока ,да издържиш.
    След ударите пак да се изправиш
    нагоре и напред да продължиш.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...