20.07.2008 г., 20:45

Отново

623 0 6
Отново счупи се сърцето ми,
отново пак парченцата събрах
и със сълзите се обля лицето ми,
но болката жестока преживях.

Така пречупена и съкрушена,
не знаех как ли да се утеша
и като птица наранена
загубвах своята душа.

Обичах те, а ти ме нараняваше
и все до дъното достигах,
и болката жестока не преставаше,
незнайно как отново се надигах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • Сърцата ни, човешките, са силни!
    Разбиват ги, размазват ги,но оцеляват!
    Поливаме ги с нашите сълзи обилни,
    и пак са живи! Тъй се закаляват!
  • ИВ, напълно те разбирам, примен е същото за жалост.Но нека бъдем силни, нали миличка? Прегръдка от мен!!!
  • Дано имаш светлина, Иванка!
  • Разковничето е в това незнайното,
    което дава сили и посока ,да издържиш.
    След ударите пак да се изправиш
    нагоре и напред да продължиш.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...