20.07.2008 г., 20:45 ч.

Отново 

  Поезия » Друга
472 0 6
Отново счупи се сърцето ми,
отново пак парченцата събрах
и със сълзите се обля лицето ми,
но болката жестока преживях.

Така пречупена и съкрушена,
не знаех как ли да се утеша
и като птица наранена
загубвах своята душа.

Обичах те, а ти ме нараняваше
и все до дъното достигах,
и болката жестока не преставаше,
незнайно как отново се надигах.

© Иванка Морарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • Сърцата ни, човешките, са силни!
    Разбиват ги, размазват ги,но оцеляват!
    Поливаме ги с нашите сълзи обилни,
    и пак са живи! Тъй се закаляват!
  • ИВ, напълно те разбирам, примен е същото за жалост.Но нека бъдем силни, нали миличка? Прегръдка от мен!!!
  • Дано имаш светлина, Иванка!
  • Разковничето е в това незнайното,
    което дава сили и посока ,да издържиш.
    След ударите пак да се изправиш
    нагоре и напред да продължиш.
  • трогна ме...натъжи ме...
    силна си...продължи...без него...ще ти олекне...
    с обич, те прегръщам, мила Иванка.
Предложения
: ??:??