Пак взе ми светлината,
остави ме сама, да плача!
Не зная къде сам аз самата
и губя се във здрача!

С поглед изгаряш ме,
но само насън!
Сърцето ми отново превзе,
сама остави ме навън!

Пътя изгубих, къде си ти?
Хвани ме за ръка
и по пътя ме води,
измъкни ме от тази самота!

Смисълът изгуби се вече,
пак на сълзи ме обрече!
Всички врати ми затвори
и дълбоката рана отвори!

Душата ми болна е, знай,
от тук нататък до безкрай!
Слънцето дори загасна,
защо на теб съм подвластна?

Не искаше да ме нараниш,
но пак го направи!
Стена между нас строиш,
а за чувствата ми пак забрави!

Само Бог ми е свидетел,
че не зная накъде да вървя!
Всичко превърна във пепел,
а аз по тебе още горя!