23 мар. 2010 г., 16:08

Отново

980 0 0



Пак взе ми светлината,
остави ме сама, да плача!
Не зная къде сам аз самата
и губя се във здрача!

С поглед изгаряш ме,
но само насън!
Сърцето ми отново превзе,
сама остави ме навън!

Пътя изгубих, къде си ти?
Хвани ме за ръка
и по пътя ме води,
измъкни ме от тази самота!

Смисълът изгуби се вече,
пак на сълзи ме обрече!
Всички врати ми затвори
и дълбоката рана отвори!

Душата ми болна е, знай,
от тук нататък до безкрай!
Слънцето дори загасна,
защо на теб съм подвластна?

Не искаше да ме нараниш,
но пак го направи!
Стена между нас строиш,
а за чувствата ми пак забрави!

Само Бог ми е свидетел,
че не зная накъде да вървя!
Всичко превърна във пепел,
а аз по тебе още горя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...