23 мар. 2010 г., 16:08

Отново

978 0 0



Пак взе ми светлината,
остави ме сама, да плача!
Не зная къде сам аз самата
и губя се във здрача!

С поглед изгаряш ме,
но само насън!
Сърцето ми отново превзе,
сама остави ме навън!

Пътя изгубих, къде си ти?
Хвани ме за ръка
и по пътя ме води,
измъкни ме от тази самота!

Смисълът изгуби се вече,
пак на сълзи ме обрече!
Всички врати ми затвори
и дълбоката рана отвори!

Душата ми болна е, знай,
от тук нататък до безкрай!
Слънцето дори загасна,
защо на теб съм подвластна?

Не искаше да ме нараниш,
но пак го направи!
Стена между нас строиш,
а за чувствата ми пак забрави!

Само Бог ми е свидетел,
че не зная накъде да вървя!
Всичко превърна във пепел,
а аз по тебе още горя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...