Mar 23, 2010, 4:08 PM

Отново

  Poetry » Love
983 0 0



Пак взе ми светлината,
остави ме сама, да плача!
Не зная къде сам аз самата
и губя се във здрача!

С поглед изгаряш ме,
но само насън!
Сърцето ми отново превзе,
сама остави ме навън!

Пътя изгубих, къде си ти?
Хвани ме за ръка
и по пътя ме води,
измъкни ме от тази самота!

Смисълът изгуби се вече,
пак на сълзи ме обрече!
Всички врати ми затвори
и дълбоката рана отвори!

Душата ми болна е, знай,
от тук нататък до безкрай!
Слънцето дори загасна,
защо на теб съм подвластна?

Не искаше да ме нараниш,
но пак го направи!
Стена между нас строиш,
а за чувствата ми пак забрави!

Само Бог ми е свидетел,
че не зная накъде да вървя!
Всичко превърна във пепел,
а аз по тебе още горя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...