4 nov 2018, 23:42

Отново

  Poesía
835 4 6

Тръгвам отново. Загубих се. Пак ли? 

Време отровно гърдите пробожда. 

Имам пред мен от безпътици факли. 

Ръчно направена вяра оглозгана.

 

Давах, а нямах. Бедност изстадана. 

Палих и чаках  и аз да се сгрея. 

Всички сълзи от обиди изплакани 

кладенец станаха. Безумно доверие. 

 

Раница нося - подлЮтени клетви. 

Тях на ръба на света ще изхвърля. 

Тежко е . Стръмно е. Дано да олекне - 

нищо не бива назаде да върна. 

 

Тръгвам отново. Напред . И нагоре.

Дадох заявка за вятър попътен. 

Няма да спирам. И няма " не мога".

Всичко отново пак ще опитам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...