Отново китна Пролет се разшета...
/пролетна фантазия/
Отново Пролет се разшета,
простора птичи хор оглася
и пак от цъфнали дървета –
свеж вятър аромат донася...
Упойва аромата нежно –
градините са пощурели...
Летят листчета от цъфтежа,
летят като снежинки бели...
Жужат пчели... А пеперуди –
планират волни, пъстрокрили...
... И от летаргия се буди –
Животът чуден, боже мили!...
Красиво!!!...И невероятно,
възбуждащо и фантастично!!!
Такова Време, благодатно –
почти реално, а магично!!!
Дали оптическа измама
е тази пролетна фиеста?...
Небето купол е на храма,
във който тя сега се вмества...
И си вървя... Мълвя унесен,
дълбоко вдишвам аромата,
а всеки път изглежда лесен,
дори е близък необята...
Към него лудо се затичвам,
пред мен и Вятърът утихва...
... А всяко срещнато момиче
загадъчно ми се усмихва...
Каквото и да обещава
усмивката му дяволита,
в Духът на Пролет разцъфтяла –
ще трябва, знам, да се опита...
А може и да се окаже,
че просто Любовта това е,
която търсил съм и даже
самата тя да ме познае!...
Тъй може и да тръгнем двама,
какво му трябва на човека –
в една оптическа измама
да има истинска пътека...
По нея с Пролетта да броди –
със аромата и с мечтите,
и със инстинкта, който води
в цъфтежа луднал и пчелите...
Упойва аромата нежно –
дори са ветровете бели...
Чаровна лудост е цъфтежа –
дърветата са подлудели...
... А пък момичето, което
усмихна ми се, беше спряло –
като магия в битието
облечено изцяло в бяло...
Внезапно екнаха камбани
и страстни, ритуални химни,
а над смълчаните поляни
се гонеха миражи димни...
... И в тях неистово -- прекрасни
момичета от дни предишни,
ме викаха, все тъй изящни,
но побеляли като вишни...
08.04.2017.
© Коста Качев Todos los derechos reservados