Отново китна Пролет се разшета...

Отново китна Пролет се разшета...

/пролетна фантазия/

Отново Пролет се разшета,

простора птичи хор оглася

и пак от цъфнали дървета –

свеж вятър аромат донася...

Упойва аромата нежно –

градините са пощурели...

Летят листчета от цъфтежа,

летят като снежинки бели...

Жужат пчели... А пеперуди –

планират волни, пъстрокрили...

... И от летаргия се буди –

Животът чуден, боже мили!...

Красиво!!!...И невероятно,

възбуждащо и фантастично!!!

Такова Време, благодатно –

почти реално, а магично!!!

Дали оптическа измама

е тази пролетна фиеста?...

Небето купол е на храма,

във който тя сега се вмества...

И си вървя... Мълвя унесен,

дълбоко вдишвам аромата,

а всеки път изглежда лесен,

дори е близък необята...

Към него лудо се затичвам,

пред мен и Вятърът утихва...

... А всяко срещнато момиче

загадъчно ми се усмихва...

Каквото и да обещава

усмивката му дяволита,

в Духът на Пролет разцъфтяла –

ще трябва, знам, да се опита...

А може и да се окаже,

че просто Любовта това е,

която търсил съм и даже

самата тя да ме познае!...

Тъй може и да тръгнем двама,

какво му трябва на човека –

в една оптическа измама

да има истинска пътека...

По нея с Пролетта да броди –

със аромата и с мечтите,

и със инстинкта, който води

в цъфтежа луднал и пчелите...

Упойва аромата нежно –

дори са ветровете бели...

Чаровна лудост е цъфтежа –

дърветата са подлудели...

... А пък момичето, което

усмихна ми се, беше спряло –

като магия в битието

облечено изцяло в бяло...

Внезапно екнаха камбани

и страстни, ритуални химни,

а над смълчаните поляни

се гонеха миражи димни...

... И в тях неистово -- прекрасни

момичета от дни предишни,

ме викаха, все тъй изящни,

но побеляли като вишни...

08.04.2017.