20 feb 2021, 17:42

Отново на път

  Poesía
663 0 0

Как хубаво е с твоите лъжи!

Навън е тъмно, при мен остани

Моля те говори ми и ме приспи

с лъжите си в дъждовния ни ден

 

Прегърни ме с твоите лъжи!

Аз ще мълча и само ще те слушам

и подари ми всички сребърни звезди,

вселена от надежди и искри създай за мен!

 

Тогава ще удавя дъждовната си болка

в огньовете на твоите светове,

с песента на най-красивата лъжа

ще заглуша омразните ми тъжни гласове

 

Как хубаво е с твоите лъжи,

с тях пак сме там, където бяхме и преди,

и топли семена у нас поникват

На път сме; влакът ни лети,

а хората ни се усмихват...

 

Но нима съм толкова страхлива,

че лъжа наричам своята мечта!

Не е лъжа това, което се постига,

не е лъжа да си откриеш светлина!

 

Намери сили и тръгни след нея - 

каква по-хубава истина от това!

Сега разбирам - аз истински живея

само щом към нещо се стремя

 

Как хубаво е с твоите мечти

Навън дъждът нещо тихичко шепти,

но нека да излезем - мен не ме е страх

от живота, дори и в сивия му цвят

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...