Feb 20, 2021, 5:42 PM

Отново на път 

  Poetry
434 0 0
Как хубаво е с твоите лъжи!
Навън е тъмно, при мен остани
Моля те говори ми и ме приспи
с лъжите си в дъждовния ни ден
Прегърни ме с твоите лъжи!
Аз ще мълча и само ще те слушам
и подари ми всички сребърни звезди,
вселена от надежди и искри създай за мен!
Тогава ще удавя дъждовната си болка
в огньовете на твоите светове,
с песента на най-красивата лъжа
ще заглуша омразните ми тъжни гласове ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Нанева All rights reserved.

Random works
: ??:??