Отново на път

Как хубаво е с твоите лъжи!

Навън е тъмно, при мен остани

Моля те говори ми и ме приспи

с лъжите си в дъждовния ни ден

Прегърни ме с твоите лъжи!

Аз ще мълча и само ще те слушам

и подари ми всички сребърни звезди,

вселена от надежди и искри създай за мен!

Тогава ще удавя дъждовната си болка

в огньовете на твоите светове,

с песента на най-красивата лъжа

ще заглуша омразните ми тъжни гласове

Как хубаво е с твоите лъжи,

с тях пак сме там, където бяхме и преди,

и топли семена у нас поникват

На път сме; влакът ни лети,

а хората ни се усмихват...

Но нима съм толкова страхлива,

че лъжа наричам своята мечта!

Не е лъжа това, което се постига,

не е лъжа да си откриеш светлина!

Намери сили и тръгни след нея - 

каква по-хубава истина от това!

Сега разбирам - аз истински живея

само щом към нещо се стремя

Как хубаво е с твоите мечти

Навън дъждът нещо тихичко шепти,

но нека да излезем - мен не ме е страх

от живота, дори и в сивия му цвят