... (отново посветено на родителите ми :( )

19 jul 2009, 22:05

Poesía

727 0 2

Целият ми свят се сгромолясва.

Рухва бавно разрушен.

Може би чак сега го забелязвам,

може би отдавна паднал е пред мен.

Слънцето ми днес залязва.

Черни облаци го крият.

А на мен сърцето ми подсказва,

че няма скоро да си идат.

Тези черни облаци сте вие,

вечните скандали между тях.

И без да се опитвам да го скрия,

аз признавам си без страх.

Не искам те да се разделят,

не искам никакъв развод.

Но ако искат, нека го направят,

да живеят истински живот.

Аз мислех, че те са щастливи

и ще бъдат заедно до старини,

но днес дните им са толкоз сиви...

Защо да бъдат женени?

Мислех си, нали уж съм спойка

между две човешки същества?

Мислех, че са прекрасна двойка,

но уви, не е така.

Нека всеки тръгне си по пътя.

Тъй за всеки ще е по-добре.

И за мама, и за татко.

И за тяхното дете.

:-(

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

viktoar (Виктория Стоянова)

2009-08-09T22:45:17+03:00

За съжаление понякога така става, мъчно ми е като чета това, все едно с нож ми прободе сърцето. Върнах се втори път за да ти кажа, че майките понякога не успяват да предпазят децата си от всичко, но бъди сигурна, че с всички сили опитваме... дори и с цената на една раздяла! прегръщам те!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-07-20T19:32:21+03:00

Милата ми...
Въпреки силната мъка, която блика от стиха ти, от края му разбирам - наясно си, че "насила хубост не става"!
Пак ще си имаш майка и татко, но с тази разлика, че няма да са заедно, а поотделно!
Бъди силна и не спирай да ги обичаш!