... (отново посветено на родителите ми :( )
Целият ми свят се сгромолясва.
Рухва бавно разрушен.
Може би чак сега го забелязвам,
може би отдавна паднал е пред мен.
Слънцето ми днес залязва.
Черни облаци го крият.
А на мен сърцето ми подсказва,
че няма скоро да си идат.
Тези черни облаци сте вие,
вечните скандали между тях.
И без да се опитвам да го скрия,
аз признавам си без страх.
Не искам те да се разделят,
не искам никакъв развод.
Но ако искат, нека го направят,
да живеят истински живот.
Аз мислех, че те са щастливи
и ще бъдат заедно до старини,
но днес дните им са толкоз сиви...
Защо да бъдат женени?
Мислех си, нали уж съм спойка
между две човешки същества?
Мислех, че са прекрасна двойка,
но уви, не е така.
Нека всеки тръгне си по пътя.
Тъй за всеки ще е по-добре.
И за мама, и за татко.
И за тяхното дете.
:-(
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
