Joy_Art (Радост Станчева)
21

27 mar 2008, 12:25

Отново протягаш ръцете си...

Poesía » De amor

792 0 2

***

Отново протягаш ръцете си...

И аз отново треперя.

Не от страх, не от вълнение,

а от гняв към теб -

ще те разстрелям!

Ще те пронижа със думи

жестоко, чак до костите.

(Хайде, кажи ми, че съм безумна,

че ти зачерням нощите.)

Но баста! Поиграхме си на приятели,

дори вече май ни омръзна...

И ласките ти - фалшиви разпятия -

ме пареха и разпъваха. Сега зъзна.

Сега търся обич. Но искрена!

С някого и отново. Студено е.

Аз долекувах душата си - чиста е.

А ти стопли своята... Време е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Не се сърди и не разстрелвай с думи.
Недей да зъзнеш тръпнеща от гняв.
Душата си лекувай не с разпятия,
а с обич искрена и прошка. Бумеранг!

2008-03-27T14:57:31+02:00
valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

Поздрави за стиха Радост!!!

2008-03-27T12:45:27+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0