Отново протягаш ръцете си...
***
Отново протягаш ръцете си...
И аз отново треперя.
Не от страх, не от вълнение,
а от гняв към теб -
ще те разстрелям!
Ще те пронижа със думи
жестоко, чак до костите.
(Хайде, кажи ми, че съм безумна,
че ти зачерням нощите.)
Но баста! Поиграхме си на приятели,
дори вече май ни омръзна...
И ласките ти - фалшиви разпятия -
ме пареха и разпъваха. Сега зъзна.
Сега търся обич. Но искрена!
С някого и отново. Студено е.
Аз долекувах душата си - чиста е.
А ти стопли своята... Време е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Станчева Всички права запазени
