Отново протягаш ръцете си...

Mar 27, 2008, 12:25 PM

Poetry » Love

543 0 2

***

Отново протягаш ръцете си...

И аз отново треперя.

Не от страх, не от вълнение,

а от гняв към теб -

ще те разстрелям!

Ще те пронижа със думи

жестоко, чак до костите.

(Хайде, кажи ми, че съм безумна,

че ти зачерням нощите.)

Но баста! Поиграхме си на приятели,

дори вече май ни омръзна...

И ласките ти - фалшиви разпятия -

ме пареха и разпъваха. Сега зъзна.

Сега търся обич. Но искрена!

С някого и отново. Студено е.

Аз долекувах душата си - чиста е.

А ти стопли своята... Време е.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-03-27T14:57:31+02:00

Не се сърди и не разстрелвай с думи.
Недей да зъзнеш тръпнеща от гняв.
Душата си лекувай не с разпятия,
а с обич искрена и прошка. Бумеранг!
valani (ВАЛЕНТИНА СПИРОВА)

2008-03-27T12:45:27+02:00

Поздрави за стиха Радост!!!