Отново сама
Не ще попитам защо съм пак сама,
защо поредна чаша изпразвам в своята тъга.
Не ще попитам защо леглото е студено, празно,
защо всичко е безлично, бездиханно…
Няма да крещя „защо?” аз до полуда,
няма да те увещавам да останеш по принуда.
Няма да те искам гласно, сълзи да роня.
Няма да бъда безразлична и няма да те гоня.
Но когато затвориш ти моята врата,
то знай, аз няма да ти върна обратно ключа.
Пак не ще попитам защо съм самa -
та аз знам – то все било е така…
07.1.09 г.
© Тони Иванова Todos los derechos reservados