11 ago 2011, 10:05

Отново се върнах

982 0 0

Дъждът най после спря,

очите ми се взираха в тишината

и сякаш в тях слънце изгря,

нали надежда имаше в душата.

Светулки танцуваха в нощта,

а сърцето ми захвърлено в пещта,

опитваше пак да те забрави

и любовта си настрана да остави.

До мен телефона беше,

на теб да се обадя може би исках,

сърцето ми за туй крещеше,

но желанието си в мене потисках.

Разумът не позволяваше да го направя

и сърцето си от тази болка не можех да избавя,

захвърлих телефона встрани,

погледнах наляво и  ти стоеше отстрани.

Промълвя ми тъй уплашено:

- Къде отиваш? Остани!

Казах ти – Недей, за нас е късно.

Погледнах в твойте очи и бяха насълзени,

може би аз самата постъпих мръсно,

бях ли виновна за нашите сърца изпепелени ?

Отидох и те прегърнах ,

с най голямата ми обич аз при теб се завърнах!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Гущерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...