Дъждът най после спря,
очите ми се взираха в тишината
и сякаш в тях слънце изгря,
нали надежда имаше в душата.
Светулки танцуваха в нощта,
а сърцето ми захвърлено в пещта,
опитваше пак да те забрави
и любовта си настрана да остави.
До мен телефона беше,
на теб да се обадя може би исках,
сърцето ми за туй крещеше,
но желанието си в мене потисках. ...