11.08.2011 г., 10:05

Отново се върнах

979 0 0

Дъждът най после спря,

очите ми се взираха в тишината

и сякаш в тях слънце изгря,

нали надежда имаше в душата.

Светулки танцуваха в нощта,

а сърцето ми захвърлено в пещта,

опитваше пак да те забрави

и любовта си настрана да остави.

До мен телефона беше,

на теб да се обадя може би исках,

сърцето ми за туй крещеше,

но желанието си в мене потисках.

Разумът не позволяваше да го направя

и сърцето си от тази болка не можех да избавя,

захвърлих телефона встрани,

погледнах наляво и  ти стоеше отстрани.

Промълвя ми тъй уплашено:

- Къде отиваш? Остани!

Казах ти – Недей, за нас е късно.

Погледнах в твойте очи и бяха насълзени,

може би аз самата постъпих мръсно,

бях ли виновна за нашите сърца изпепелени ?

Отидох и те прегърнах ,

с най голямата ми обич аз при теб се завърнах!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Гущерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...