11.08.2011 г., 10:05

Отново се върнах

984 0 0

Дъждът най после спря,

очите ми се взираха в тишината

и сякаш в тях слънце изгря,

нали надежда имаше в душата.

Светулки танцуваха в нощта,

а сърцето ми захвърлено в пещта,

опитваше пак да те забрави

и любовта си настрана да остави.

До мен телефона беше,

на теб да се обадя може би исках,

сърцето ми за туй крещеше,

но желанието си в мене потисках.

Разумът не позволяваше да го направя

и сърцето си от тази болка не можех да избавя,

захвърлих телефона встрани,

погледнах наляво и  ти стоеше отстрани.

Промълвя ми тъй уплашено:

- Къде отиваш? Остани!

Казах ти – Недей, за нас е късно.

Погледнах в твойте очи и бяха насълзени,

може би аз самата постъпих мръсно,

бях ли виновна за нашите сърца изпепелени ?

Отидох и те прегърнах ,

с най голямата ми обич аз при теб се завърнах!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Гущерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....