11.08.2011 г., 10:05

Отново се върнах

985 0 0

Дъждът най после спря,

очите ми се взираха в тишината

и сякаш в тях слънце изгря,

нали надежда имаше в душата.

Светулки танцуваха в нощта,

а сърцето ми захвърлено в пещта,

опитваше пак да те забрави

и любовта си настрана да остави.

До мен телефона беше,

на теб да се обадя може би исках,

сърцето ми за туй крещеше,

но желанието си в мене потисках.

Разумът не позволяваше да го направя

и сърцето си от тази болка не можех да избавя,

захвърлих телефона встрани,

погледнах наляво и  ти стоеше отстрани.

Промълвя ми тъй уплашено:

- Къде отиваш? Остани!

Казах ти – Недей, за нас е късно.

Погледнах в твойте очи и бяха насълзени,

може би аз самата постъпих мръсно,

бях ли виновна за нашите сърца изпепелени ?

Отидох и те прегърнах ,

с най голямата ми обич аз при теб се завърнах!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Гущерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...