10 nov 2008, 10:02

Отново те срещнах

  Poesía
1.2K 0 32
Музика >>>

Отново те срещнах. По прекрасен от всякога.
Като ангел кръжеше край мене в нощта.
С крилата си бели осветяваше пътя ми
и лесно намирах път за дома.

Препъвах се в тайни и думи неказани,
но гордо изправях и вдигах челО.
Препинателни знаци по небето изрязани
от въпроси - защо ли, защо ли, защо...?

Защо ли те срещнах? Почти нереален...
(Не реших да се връщам по обратния път.)
Дома овдовял е отдавна забравен.
Бавно увяхва и последния стрък...

На теб ти е лесно, като ангел прекрасен,
да се смееш на тъмното и да сменяш цвета си.
Не се ли препъваше във викове страшни?
Намери ли верният път за дома си?

Вратата ми вече е отдавна заключена.
Ключа е захвърлен да се носи по вятъра.
С росата от изгрев съм още окъпана,
а косите ухаят на липа и трендафил.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...