Aneta_kz (Анета)
511 12601
10 nov 2008, 10:02

Отново те срещнах 

  Poesía
1067 0 32

Отново те срещнах. По прекрасен от всякога.
Като ангел кръжеше край мене в нощта.
С крилата си бели осветяваше пътя ми
и лесно намирах път за дома.

Препъвах се в тайни и думи неказани,
но гордо изправях и вдигах челО.
Препинателни знаци по небето изрязани
от въпроси - защо ли, защо ли, защо...?

Защо ли те срещнах? Почти нереален...
(Не реших да се връщам по обратния път.)
Дома овдовял е отдавна забравен.
Бавно увяхва и последния стрък...

На теб ти е лесно, като ангел прекрасен,
да се смееш на тъмното и да сменяш цвета си.
Не се ли препъваше във викове страшни?
Намери ли верният път за дома си?

Вратата ми вече е отдавна заключена.
Ключа е захвърлен да се носи по вятъра.
С росата от изгрев съм още окъпана,
а косите ухаят на липа и трендафил.



© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??