10 нояб. 2008 г., 10:02

Отново те срещнах

1.2K 0 32
Музика >>>

Отново те срещнах. По прекрасен от всякога.
Като ангел кръжеше край мене в нощта.
С крилата си бели осветяваше пътя ми
и лесно намирах път за дома.

Препъвах се в тайни и думи неказани,
но гордо изправях и вдигах челО.
Препинателни знаци по небето изрязани
от въпроси - защо ли, защо ли, защо...?

Защо ли те срещнах? Почти нереален...
(Не реших да се връщам по обратния път.)
Дома овдовял е отдавна забравен.
Бавно увяхва и последния стрък...

На теб ти е лесно, като ангел прекрасен,
да се смееш на тъмното и да сменяш цвета си.
Не се ли препъваше във викове страшни?
Намери ли верният път за дома си?

Вратата ми вече е отдавна заключена.
Ключа е захвърлен да се носи по вятъра.
С росата от изгрев съм още окъпана,
а косите ухаят на липа и трендафил.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...