liastovicata (Поли)
40 624
18 ago 2006, 16:49

Отново тук сама съм 

  Poesía
963 0 12

 

Отново тук сама съм в планината

край язовира черен и студен,

където двама с тебе – самотата

погубихме във онзи летен ден.

 

Потънахме тогава в нежни ласки

тъгата с милувки заменихме

извайвахме с телата дивни краски

и в любовен сън се потопихме.

 

И беше толкоз тихо, романтично

усещах само нежният ти дъх,

със който ме опиваше мистично

на топлата земя покрита с мъх.

 

Луната се усмихваше широко

небето ни посипа звезден прах,

а аз потъвах в ритъм с теб дълбоко,

във страстен танц без капка свян и страх.

 

И цяла нощ тревите не заспаха

ветрецът свиреше на камертон,

а после онемя гората в мрака

след твоя силен вик и моят стон.

 

И ето, тук съм пак, на таз поляна

докосвам с устни меката трева

очи затварям във сълзи обляна

с надежда в онзи сън да се стопя.

 

18.08.2006г.

© Поли Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??