Отново тук сама съм
Отново тук сама съм в планината
край язовира черен и студен,
където двама с тебе – самотата
погубихме във онзи летен ден.
Потънахме тогава в нежни ласки
тъгата с милувки заменихме
извайвахме с телата дивни краски
и в любовен сън се потопихме.
И беше толкоз тихо, романтично
усещах само нежният ти дъх,
със който ме опиваше мистично
на топлата земя покрита с мъх.
Луната се усмихваше широко
небето ни посипа звезден прах,
а аз потъвах в ритъм с теб дълбоко,
във страстен танц без капка свян и страх.
И цяла нощ тревите не заспаха
ветрецът свиреше на камертон,
а после онемя гората в мрака
след твоя силен вик и моят стон.
И ето, тук съм пак, на таз поляна
докосвам с устни меката трева
очи затварям във сълзи обляна
с надежда в онзи сън да се стопя.
18.08.2006г.
© Поли All rights reserved.
