Изправена пред своите копнежи,

със икона във ръка…

Трепереща, никой не иска да я забележи,

пред нея се разпилява любовта…

Целува очите ти на снимка,

потъва в тях при мисълта…

Паднала в твоята примка,

Тя - кукла на конци в нощта…

Изтъркани сълзите й потичат,

като бистро поточе към страстта…

А лъжите му от вените й изтичат,

Те убиха нея и… любовта…

Изковани мечтите и в рамка,

вместо картина, сложени сълзи…

А до нея детската усмивка малка,

изкъпана в тъга и мечти…

Сега върви… Сама по пътя вечен…

Търси своята свобода…

Мечтае, иска… но спомен черен

я преследва като кошмар сега…