Отново Тя...
Изправена пред своите копнежи,
със икона във ръка…
Трепереща, никой не иска да я забележи,
пред нея се разпилява любовта…
Целува очите ти на снимка,
потъва в тях при мисълта…
Паднала в твоята примка,
Тя - кукла на конци в нощта…
Изтъркани сълзите й потичат,
като бистро поточе към страстта…
А лъжите му от вените й изтичат,
Те убиха нея и… любовта…
Изковани мечтите и в рамка,
вместо картина, сложени сълзи…
А до нея детската усмивка малка,
изкъпана в тъга и мечти…
Сега върви… Сама по пътя вечен…
Търси своята свобода…
Мечтае, иска… но спомен черен
я преследва като кошмар сега…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
