Apr 24, 2008, 12:26 PM

Отново Тя...

  Poetry
900 0 0

Изправена пред своите копнежи,

със икона във ръка…

Трепереща, никой не иска да я забележи,

пред нея се разпилява любовта…

 

Целува очите ти на снимка,

потъва в тях при мисълта…

Паднала в твоята примка,

Тя - кукла на конци в нощта…

 

Изтъркани сълзите й потичат,

като бистро поточе към страстта…

А лъжите му от вените й изтичат,

Те убиха нея и… любовта…

 

Изковани мечтите и в рамка,

вместо картина, сложени сълзи…

А до нея детската усмивка малка,

изкъпана в тъга и мечти…

 

Сега върви… Сама по пътя вечен…

Търси своята свобода…

Мечтае, иска… но спомен черен

я преследва като кошмар сега…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...