15 may 2009, 20:22

Отново у дома 

  Poesía » Otra
1075 0 5

Нервно прехапала устните си,

забивах токчета в сърцата на плочките

и броях минутите, изтичащи през релсите.

Перонът сега е моето петно надежда

и цялата ми вселена до него се свежда.

 

А влакът тежко приближаваше,

шепнейки съдбите на хиляди сърца.

И аз напрегнах всичките си сетива

в опит да намеря моя усмихнат лъч светлина.

 

А той, лъчът, разбира се, сияеше,

разпръсвайки от свойта топлина

и за минута, потънала в ръцете му,

се почувствах най-щастлива на света,

защото най-добрият ми приятел

отново си е у дома.

© Цвете Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??