Отново у дома
Нервно прехапала устните си,
забивах токчета в сърцата на плочките
и броях минутите, изтичащи през релсите.
Перонът сега е моето петно надежда
и цялата ми вселена до него се свежда.
А влакът тежко приближаваше,
шепнейки съдбите на хиляди сърца.
И аз напрегнах всичките си сетива
в опит да намеря моя усмихнат лъч светлина.
А той, лъчът, разбира се, сияеше,
разпръсвайки от свойта топлина
и за минута, потънала в ръцете му,
се почувствах най-щастлива на света,
защото най-добрият ми приятел
отново си е у дома.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвете Todos los derechos reservados
