Нервно прехапала устните си,
забивах токчета в сърцата на плочките
и броях минутите, изтичащи през релсите.
Перонът сега е моето петно надежда
и цялата ми вселена до него се свежда.
А влакът тежко приближаваше,
шепнейки съдбите на хиляди сърца.
И аз напрегнах всичките си сетива
в опит да намеря моя усмихнат лъч светлина.
А той, лъчът, разбира се, сияеше,
разпръсвайки от свойта топлина
и за минута, потънала в ръцете му, ...