14 jul 2020, 11:08  

Отново в Мичурин

1.8K 8 30

Когато - Мими тръгна

в Мичурин на море,

Гошко... леко мръдна,

съвсем не бе добре!

 

От мъка се разплака!

Не искаше да спи.

Не можеше да чака

и бързо сам реши:

 

Че няма да пътува

до Гърция с баща си.

Че иска тук да плува,

а не на остров Тасос!

 

Че в Гърция, е чудно,

но има карантина.

Че не е никак умно,

там двама да заминат.

 

И щом - без укор Гошко

на татко си разказа,

за страшната опашка

на прохода Маказа,

 

баща му... се усмихна

и каза: - Сине! Сине!

Щом Гърция не искаш,

при Мими ще заминем!

 

И как дойде - средата

на жегата през юли,

баща и син - с колата

заминаха в Мичурин.

 

Наеха - там квартира

с тераса под небето!

До чудна - Скара бира

и изглед към морето!

 

А Гошко, там не чака,

облече нова риза

и с пет кюфтета в сака

набързо се изниза

 

към плажа, към игрите

и рибките любими!

Където - сред вълните

прегърна Кака Мими!

.....

 

Пък таткото на Гошко,

в Мичурин се сдоби

с приятелка разкошна,

със къдрави коси!

 

Той влюби се жестоко 

във този чуден край!

За него и за Гошко,

Мичурин стана - Рай!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Юли

2020 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Елка, Flavia_Fiore (Ф Ф), благодаря за подкрепата! 😊
  • Успех!
  • Ех, тази кака Мими! Успех на Гошко и на Юри!
  • Анна, Искре, благодаря ви! 😊
  • Произведението се връща в надпреварата след съвсем лека, но важна редакция. Моля участниците да четат добре правилата, защото процеса по връщане на произведение в предизвикателство след дисквалификация е труден.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...