14.07.2020 г., 11:08  

Отново в Мичурин

1.8K 8 30

Когато - Мими тръгна

в Мичурин на море,

Гошко... леко мръдна,

съвсем не бе добре!

 

От мъка се разплака!

Не искаше да спи.

Не можеше да чака

и бързо сам реши:

 

Че няма да пътува

до Гърция с баща си.

Че иска тук да плува,

а не на остров Тасос!

 

Че в Гърция, е чудно,

но има карантина.

Че не е никак умно,

там двама да заминат.

 

И щом - без укор Гошко

на татко си разказа,

за страшната опашка

на прохода Маказа,

 

баща му... се усмихна

и каза: - Сине! Сине!

Щом Гърция не искаш,

при Мими ще заминем!

 

И как дойде - средата

на жегата през юли,

баща и син - с колата

заминаха в Мичурин.

 

Наеха - там квартира

с тераса под небето!

До чудна - Скара бира

и изглед към морето!

 

А Гошко, там не чака,

облече нова риза

и с пет кюфтета в сака

набързо се изниза

 

към плажа, към игрите

и рибките любими!

Където - сред вълните

прегърна Кака Мими!

.....

 

Пък таткото на Гошко,

в Мичурин се сдоби

с приятелка разкошна,

със къдрави коси!

 

Той влюби се жестоко 

във този чуден край!

За него и за Гошко,

Мичурин стана - Рай!

 

 

 

 

Юри

Йовев

Юли

2020 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

7 място

Коментари

Коментари

  • Елка, Flavia_Fiore (Ф Ф), благодаря за подкрепата! 😊
  • Успех!
  • Ех, тази кака Мими! Успех на Гошко и на Юри!
  • Анна, Искре, благодаря ви! 😊
  • Произведението се връща в надпреварата след съвсем лека, но важна редакция. Моля участниците да четат добре правилата, защото процеса по връщане на произведение в предизвикателство след дисквалификация е труден.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...