22 ago 2007, 0:32

Отново върна се

  Poesía
844 0 3
Отново върна се при мен. Защо ли?
Да задоволиш инстинкта си? Нима?!
Но аз човек съм, не животно
и нося в себе си душа.

Да бъдеш с мен не ще те моля,
да се подиграваш с чувствата ми - няма да ти позволя!
Дори да искаш сляпо пак да те обичам,
аз вече друга съм - по своя път без теб вървя.

Сега по-нагъл си от всякога,
а мислех, че разбрал си - в моя свят не ще те въведа,
за там портфейлът ти не е достатъчен,
допускам само хора със сърца!

Да се усмихвам мога и го правя искрено.
А ти? Дали си честен пред самия себе си дори?
Сега опитай се, дълбоко в сърцето си признай си,
че от моята усмивка най-силно те боли!

Не, аз не искам да ти отмъщавам,
надраснала съм в себе си гнева,
издигнах се, сега над простите неща заставам
с надеждата, че с доброто в себе си ще мога да те променя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...