Отново върна се
Отново върна се при мен. Защо ли?
Да задоволиш инстинкта си? Нима?!
Но аз човек съм, не животно
и нося в себе си душа.
Да бъдеш с мен не ще те моля,
да се подиграваш с чувствата ми - няма да ти позволя!
Дори да искаш сляпо пак да те обичам,
аз вече друга съм - по своя път без теб вървя.
Сега по-нагъл си от всякога,
а мислех, че разбрал си - в моя свят не ще те въведа,
за там портфейлът ти не е достатъчен,
допускам само хора със сърца!
Да се усмихвам мога и го правя искрено.
А ти? Дали си честен пред самия себе си дори?
Сега опитай се, дълбоко в сърцето си признай си,
че от моята усмивка най-силно те боли!
Не, аз не искам да ти отмъщавам,
надраснала съм в себе си гнева,
издигнах се, сега над простите неща заставам
с надеждата, че с доброто в себе си ще мога да те променя!
Да задоволиш инстинкта си? Нима?!
Но аз човек съм, не животно
и нося в себе си душа.
Да бъдеш с мен не ще те моля,
да се подиграваш с чувствата ми - няма да ти позволя!
Дори да искаш сляпо пак да те обичам,
аз вече друга съм - по своя път без теб вървя.
Сега по-нагъл си от всякога,
а мислех, че разбрал си - в моя свят не ще те въведа,
за там портфейлът ти не е достатъчен,
допускам само хора със сърца!
Да се усмихвам мога и го правя искрено.
А ти? Дали си честен пред самия себе си дори?
Сега опитай се, дълбоко в сърцето си признай си,
че от моята усмивка най-силно те боли!
Не, аз не искам да ти отмъщавам,
надраснала съм в себе си гнева,
издигнах се, сега над простите неща заставам
с надеждата, че с доброто в себе си ще мога да те променя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Всички права запазени
Нямам думи....
