Aug 22, 2007, 12:32 AM

Отново върна се

  Poetry
841 0 3
Отново върна се при мен. Защо ли?
Да задоволиш инстинкта си? Нима?!
Но аз човек съм, не животно
и нося в себе си душа.

Да бъдеш с мен не ще те моля,
да се подиграваш с чувствата ми - няма да ти позволя!
Дори да искаш сляпо пак да те обичам,
аз вече друга съм - по своя път без теб вървя.

Сега по-нагъл си от всякога,
а мислех, че разбрал си - в моя свят не ще те въведа,
за там портфейлът ти не е достатъчен,
допускам само хора със сърца!

Да се усмихвам мога и го правя искрено.
А ти? Дали си честен пред самия себе си дори?
Сега опитай се, дълбоко в сърцето си признай си,
че от моята усмивка най-силно те боли!

Не, аз не искам да ти отмъщавам,
надраснала съм в себе си гнева,
издигнах се, сега над простите неща заставам
с надеждата, че с доброто в себе си ще мога да те променя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...