Aug 22, 2007, 12:32 AM

Отново върна се

  Poetry
842 0 3
Отново върна се при мен. Защо ли?
Да задоволиш инстинкта си? Нима?!
Но аз човек съм, не животно
и нося в себе си душа.

Да бъдеш с мен не ще те моля,
да се подиграваш с чувствата ми - няма да ти позволя!
Дори да искаш сляпо пак да те обичам,
аз вече друга съм - по своя път без теб вървя.

Сега по-нагъл си от всякога,
а мислех, че разбрал си - в моя свят не ще те въведа,
за там портфейлът ти не е достатъчен,
допускам само хора със сърца!

Да се усмихвам мога и го правя искрено.
А ти? Дали си честен пред самия себе си дори?
Сега опитай се, дълбоко в сърцето си признай си,
че от моята усмивка най-силно те боли!

Не, аз не искам да ти отмъщавам,
надраснала съм в себе си гнева,
издигнах се, сега над простите неща заставам
с надеждата, че с доброто в себе си ще мога да те променя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...